Mobile News

Sony Ericsson Aino е един от последните телефони на компанията, който руши границите между музикалната (Walkman) и камерафон (Cyber-shot) серии на производителя, за да ги слее в едно устройство, изцяло посветено на забавленията. С какво успя да ни впечатли Aino и кои слаби черти лъснаха при нашия тест, четете по-надолу...

Началото естествено е запазено за външния вид на телефона, който всъщност е и един от акцентите при Aino. Да, определено дизайнът му може да грабне всеки, а белият цвят на корпуса, каквато беше нашата бройка, е абсолютна красота. Като цяло телефонът е перфектен за носене в който и да било джоб, изключително компакен и с изящни линии. Цялата предна част е заета от дисплея с диагонал 3" и не му се пречкат дори бутоните за приемане и отказване на повикване. Същите са прибрани заедно с буквено-цифрената клавиатура под слайд механизъм, който между другото е приятен и се отваря само с леко приплъзване. Като цяло изработката е много добра, усещането е за солиден и качествен продукт, за което Sony Ericsson получават адмирации.

Отваряйки слайда, пред нас се разкриват две неща - яркият дисплей с 16М цвята и клавиатурата, която е доста стегната и бутоните се натискат без никакъв проблем или скърцане. Не толкова добро впечатление обаче правят контролните бутони над цифрените - доста дребни са и определено е необходимо време за свикване. Хората с големи пръсти пък вероятно въобще няма да се адаптират, тъй като физически това ще е твърде непосилна задача. За екрана остава само да кажа, че представя изображенията с добре изразени цветове и детайлност, обусловена от приличната за 3" диагонал резолюция от 432х240 пиксела.

Темата за дисплея естествено не свършва с неговите физически данни. При Aino екранът е малко по-различен от тези, с които сме свикнали, тъй като е сензорен, но само в някои части от менюто. Смятам, че подобни приумици са доказано неуспешни, но все пак носят духа на иновацията и голяма част от потребителите ги възприемат положително. Дисплеят е чувствителен на допир в специалното мултимедийно меню, даващо достъп до камерата, снимките, музиката, клиповете и радиото. Сензорна област има и при входящо повикване, когато имате възможност да се обадите с приплъзване на лента - също като отключването на iPhone. Но, забележете, телефонът трябва да е затворен, защото иначе се възприема, че бихте могли директно да натиснете физическия бутон от клавиатурата.
Като цяло историята със сензорна/несензорна област е малка каша и въпреки че екранът по спецификации е капацитивен, на места е необходим сериозен натиск, за да се работи с тъчскрийна.

Акценти от мултимедията са плейърът, който може да превърне Aino в достоен заместник на което и да е специализирано музикално устройство, както и камерата. Снимачката на Aino прави кадри с максимална резолюция от 8MP, а на помощ има LED светкавица, макро, тъчфокус, детектор за лица, геотагинг и други екстри. Наличен е дори режим на снимане Full HD, който прави снимки при резолюция 1920х1080 и съотношение на стените 16:9. Общото впечатление от камерата е положително. Все пак се забелязва преекспониране на цветовете, което, макар да прави снимките доста ярки и шарени, е нереално и това се отчита при разглеждане на кадрите на РС.

Стана въпрос за плейъра. Него отчитам като сериозен плюс за Aino, тъй като предлага редица дребни, но приятни екстри и като цяло обещава слушането на музика през телефона да бъде доста забавно. Първо трябва да отчетем факта, че апаратът идва с 8 GB microSD (Алилуя!) карта в комплекта, което означава, че веднага можете да напълните Aino с всички любими парчета. За да им се насладите, ви препоръчваме да изберете слушалки, тъй като през високоговорителя звукът не е достатъчно силен и не блести с качество. Затова пък в комплекта на Aino Sony Ericsson са включили страхотните Bluetooth слушалки MH100. Последните са тип тапи и доставят отличен звук, но не това е най-интересното. Щом ги включите, Aino автоматично ги идентифицира и се свързва с тях за секунда, което е голямо улеснение за потребителите и спестява досадното търсене на устройства и последващото сложно свързване. Дори при това положение няма как да не отбележа като сериозен минус липсата на 3.5 мм жак или въобще някакъв друг конектор освен обичайния фаст порт. Времето на преходниците все пак отдавна отмина, нали така?

Браузърът на Aino отваря страниците в пълния им вид и зарежда доста бързо при връзка с WLAN мрежа. Освен през Wi-Fi хотспот обаче Aino може да се свързва с интернет през 3G мрежата на оператор, като поддържа HSDPA и HSUPA стандартите за още по-добри скорости. Приятна екстра е възможността да се ровите в домашната си мрежа благодарение на DLNA сертификата. Това прави възможно и превръщането на Aino в дистанционно управление за игровата конзола SonyPlaystation 3, за което съдейства приложението Remote Play.

Sony Ericsson Aino разполага още с FM радио, акселерометър, както и куп интересни приложения - AccuWeather, YouTube, TrackID, Photo Mate и други. Телефонът има A-GPS и идва с инсталирани приложения Wisepilot и Google Maps.

Изводът от всичко казано дотук не може да ни даде еднозначен отговор за това, струва ли си да похарчите 799 лв. за Sony Ericsson Aino, но със сигурност изгражда профила на телефона. Профил на устройство, готово да ви забавлява с музика и снимки по качествен и различен начин. Връзката с мрежата също е сред акцентите в Aino, затова няма как да не го препоръчам на всички, търсещи нова джаджа за забавление, която да е достатъчно иновативна и открояваща се на пазара, но в същото време да предлага екстрите по простичък и приятен начин. Вероятно младото поколение ще е сред най-сериозните почитатели на Sony Ericsson Aino, тъй като и дизайнът е доста младежки и определено атрактивен. Ще останете доволни и от комплекта на апарата, съдържащ нетрадиционни глезотии като - 8 GB карта памет, страхотни Bluetooth слушалки и докинг станция - всички съобразени с визията на Aino.